Смисъла на живота

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, – отговорил странникът без да забавя ход – бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, – промълвил Хинг Ши – чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.

-Надявам се, че истината му се е открила? – полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора…
-Благодаря ти за беседата! – казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
– … избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Реклама

Как да избягате от многобройните затвори на живота?

K&D

мислим ли извън кутията

В продължение на няколко седмици мой събрат монах преподаваше медитация в нов строго охраняван затвор близо до Пърт. Малцината затворници се отнасяли се отнасяли с уважение към монаха. В края на една от срещите те започнали да го разпитват за начина на живот в будиския манастир.
– Всяка сутрин ставаме в 4.00ч. – разказал той.
– Понякога е много студено, защото в стаите няма отопление. Храним се само веднъж на ден, като всичко е смесено в една купа. Следобед и вечер не ядем нищо. Никакъв секс и алкохол, разбира се. Нито телевизия, радио и музика. Никога не гледаме филми, нито спортуваме. Говорим малко, работим здраво и през свободното си време седим с кръстосани крака и наблюдаваме дишането си. Спим на пода.
Затворниците били същисани от спартанската суровост на монашеския живот. В сравнение с него техният затвор бил като петзвезден хотел.
Всъщност един от затворниците толкова се…

View original post 308 more words

Щастието според Бегбеде

„Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.“

„Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала наготово от небето. Любовта е трайна, само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.“

Цветно

Вратата се отваря. Влиза. Сякаш изпълва стаята с очакване. Усещаш без да виждаш. Главата ти се извърта автономно. Там е. Пъстрият калейдоскоп зад нея се обезцвети. Усмивка. Сигурен съм, че в предишен живот за тази усмивка са се водили войни. А може би и в този. Ето, и аз вече водя своята.

Creating WDS Discover media (2012 R2) with Windows 10 ADK

First we need to create discover image.

1. In the Windows Deployment Services MMC snap-in, expand the Boot images node.
2. Right-click the image that you want to use as a discover image.
3. Click Create Discover Boot Image.
4. Follow the instructions in the wizard, and when it is completed, click Finish.

Now it’s time to create bootable media with this image. We need Windows Assessment and Deployment Kit (ADK). After downloading and installing WIndows ADK,

1. Click Start, and type deployment. Right-click Deployment and Imaging Tools Environment and then select Run as administrator.
2. Create a working copy of the Windows PE files. Specify either x86 or amd64:

   copype amd64 C:\WinPE_amd64

3. Copy the previously created discover image from WDS into

   C:\WinPE_amd64\media\sources

   as boot.wim and overwrite existing boot.wim.

4. Create an ISO file containing the Windows PE files:

   MakeWinPEMedia /ISO C:\WinPE_amd64 C:\WinPE_amd64\WinPE_amd64.iso
   

5. Burn iso file to CD/DVD or USB.

 

 
Sources:
https://msdn.microsoft.com/en-us/windows/hardware/commercialize/manufacture/desktop/winpe-create-a-boot-cd-dvd-iso-or-vhd

https://technet.microsoft.com/en-us/library/dd637996(v=ws.10).aspx

Против хартиеното гласуване

Да приемем, че тепърва ще въвеждаме хартиено гласуване и аз съм поредният, който решава да си напише мнението по темата. Защо трябва да сме против въвеждането на хартиено гласуване?Не е сигурно, че резултатите ще отговарят на гласа на хората.

Source: Против хартиеното гласуване

Ние сме просто самите себе си

Мислили сме си че сме нещо особено, като сме отваряли своите възприятия, изостряйки своето състрадание, разливайки онзи котел със споделена болка върху дансинга на езика, а сетне сме се опитвали да изкараме минует от цялото това хаотично страдание. Изобщо няма никакво значение. Ние не сме аватари, не сме нито синове божии, нито човешки. Ние сме просто самите себе си, сами драскаме пресилените си метафори, сами ги четем и умираме сами.

Дан Симънс

Mr. Robot

Не знам.
Може би защото решихме, че Стив Джобс е велик човек, макар че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца.
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви. Целият свят е една голяма измама.
Пишем глупави коментари, придавайки им важност, за да прикрием фалшивата интимност в социалните мрежи.
Или сами избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново.
Знаем защо го правим.
Не защото поредицата „Игрите на глада“ ни ощастливява, а защото искаме да ни упояват, защото боли да сме истински и защото сме страхливци.

Имам нужда от себе си

Да живееш във Велико Търново

Тежи ми вече да отговарям на чужди очаквания. Да се държа така, както се предполага, че е редно. И да премълчавам, когато ме боли от нечии други непремълчани думи. Уморена съм да се съобразявам, да се оглеждам постоянно дали съм застанала така, че на другите да им е удобно, дали вървя с правилното темпо. И от друго съм уморена – от това да се страхувам, че, ако живея както искам, някой друг ще бъде наранен.

Знам че всичко това е било мой избор и че цялата тази умора си е по моя вина. Пуснала съм на свобода егото си, което си мисли, че може да спасява и да оправдава, да контролира и да лекува. Затова спирам да се оправдавам с начина на възпитание или с правилата на обществото. Винаги ще има някой друг, защото така е устроен животът – да има някой друг. Винаги ще има някой, който ще приема…

View original post 340 more words

София прайд » Да бомбардираме за мир

Отдавна се чудя, дали изобщо да го напиша този текст. Всяка година го отлагам. Все си казвам, интелигентни хора са уж, ще им мине. Ама не… Честно казано, даже заглавие не мога да му измисля в момента. Следейки обаче социалните мрежи напоследък, се чувствам някак принуден да го направя. Защото това започва да прилича на поредния абсурд в тая държава. Прайда бил цивилизационен тест… Ъмм… на коя цивилизация всъщност? В кой век живеем? Някаква криворазбрана мода се превръща едва ли не в борба. Кой и за какво се бори? Май никой не знае.