Вратата се отваря. Влиза. Сякаш изпълва стаята с очакване. Усещаш без да виждаш. Главата ти се извърта автономно. Там е. Пъстрият калейдоскоп зад нея се обезцвети. Усмивка. Сигурен съм, че в предишен живот за тази усмивка са се водили войни. А може би и в този. Ето, и аз вече водя своята.
Кошче за душевни отпадъци 