В продължение на няколко седмици мой събрат монах преподаваше медитация в нов строго охраняван затвор близо до Пърт. Малцината затворници се отнасяли се отнасяли с уважение към монаха. В края на една от срещите те започнали да го разпитват за начина на живот в будиския манастир.
– Всяка сутрин ставаме в 4.00ч. – разказал той.
– Понякога е много студено, защото в стаите няма отопление. Храним се само веднъж на ден, като всичко е смесено в една купа. Следобед и вечер не ядем нищо. Никакъв секс и алкохол, разбира се. Нито телевизия, радио и музика. Никога не гледаме филми, нито спортуваме. Говорим малко, работим здраво и през свободното си време седим с кръстосани крака и наблюдаваме дишането си. Спим на пода.
Затворниците били същисани от спартанската суровост на монашеския живот. В сравнение с него техният затвор бил като петзвезден хотел.
Всъщност един от затворниците толкова се…
View original post 308 more words