Отдавна се чудя, дали изобщо да го напиша този текст. Всяка година го отлагам. Все си казвам, интелигентни хора са уж, ще им мине. Ама не… Честно казано, даже заглавие не мога да му измисля в момента. Следейки обаче социалните мрежи напоследък, се чувствам някак принуден да го направя. Защото това започва да прилича на поредния абсурд в тая държава. Прайда бил цивилизационен тест… Ъмм… на коя цивилизация всъщност? В кой век живеем? Някаква криворазбрана мода се превръща едва ли не в борба. Кой и за какво се бори? Май никой не знае.
Archive for the ‘България’ Category
Не, това не е новият рекорд за “прелитане” по магистрала уловен на снимка с полицейска камера. Не са и километрите магистрала построени от ГЕРБ. Няма да познаете.
241 в лв е размера на линията на бедността, според Министерството на труда и “социалната политика”. Видно и от новината в сайта им – http://www.mlsp.government.bg/ , публикувана преди месец. Какво ще рече това? Ще рече, че правителството съвсем официално и без грам притеснение направи хиляди майки бедни. “Размерът е определен с оглед на гарантираното задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги.” Да, това са тези майки, които са започнали втората година от майчинството си и получават…. 240 лв!!! И имаха наглостта да го кажат?! Принципно избягвам да давам публично оценки на политики и политически партии. Обикновено съм оптимистично настроен и на коя да е политическа партия дошла на власт, давам солиден кредит на доверие (ей така, вътрешно, за себе си). Но тези просто надминаха себе си. По-некадърен социален министър не помня за доста дълго време…. Като се замисля, даже този май ще е единствения, който ще запомня с некадърността му. Той е антисоциален. Наглостта им стигна още по-големи размери, като се изтъпаниха да кажат, как били приготвили 30 млн за нови детски градини. В помощ на семейството… Ъ?! Къде тук е помощта, не разбрах. Както винаги в България се подхожда идиотски. С какво помагат? Аз поне не съм чувал да приемат деца на една годинка в детски градини. А и да вземаха… Това е най-важната възраст при изграждането на една личност. В градина ли трябва да бъде детето? (Интересно в същото време каква конференция организира Р. България)
Все пак, това не променя факта, че в последните години, правителството целенасочено води политика по обедняване на семействата с малки деца. И това са жени, които са работили и са внасяли осигуровки. Същите тези осигуровки, с които вдигат пенсиите. С една малка разлика – пенсионера взема пенсията за себе си, а майката трябва да се грижи и за дете! Ами ако са две или три? С 240 лв? Ако бащата е без доход? Безработен, изчезнал, починал.. бог знае какво, просто го няма. Тогава какво? В главата ми изникват снимки на деца от Сомалия. И нататък вече е трудно да се коментира.
Господин Борисов, докато построите шибаните детски градини, няма да са останали деца за тях! Те ромчетата по детски градини не ходят. А след 10-15 години, по прекрасните ви магистрали, ще се търкалят само ромски каручки, защото няма да има кой друг да се движи по тях. И всъщност, объркали сте малко посоките. Как да се върнат емигрантите от запад, като вие строите магистрала на изток?!
След доста дълги родилни мъки, най-накрая се роди общото ни отроче – Нисан Клуб България!
Приветственото слово на председателя
Да ни е живо и здраво!
Да живееш в България е прекрасно! Не не, не се будалкам! Наистина! Напоследък често гледам Discovery или Animal и се убеждавам на колко хубаво място живеем. Хубава природа. Море, планини, красота… Малко или почти никакви отровни твари. Въобще малко или почти никакви природни пречки, човек да живее добре. Накратко – прабългарите са намерили чудесно място да разпънат бивака. Като гледам хората в останалата част на света, с какво са принудени да се справят, за да съществуват, определено ние сме си късметлии. Южните щати ги връхлитат урагани, тихоокеанските островни групи ги залива цунами, японците ги тресат земетресения… А нас… Нас ни тресе простотията…
… и не ни пуска вече 20 години.
Тъжно, но факт. Българинът мисли само и единствено за собствения си гъз. И това не е просто нормален човешки егоизъм. Не говоря само за моментите, в които човек изпитва нужда да се доказва или да притежава нещо. В годините на прехода, съзнанието на хората е променено коренно. И то точно в обратната посока, на това което се случва с обществата на запад, че и в по-далечния изток. И въпреки, че не мога да си залепя титлата “социален антрополог”, то не е много трудно да видя, че всъщност Общество в последните години сякаш не съществува. Нещастието всъщност, е че хората заживяха така, сякаш са единствени на света. Сякаш след тях и освен тях нищо не съществува. Българинът се превърна в хищник единак, който се концентрира само върху плячката си и не вижда какво се случва около него, докато не я улови. Дали утре ще има плячка, дали ще има за всички, дали не е съсипал улова на някой друг…?! Всички тези въпроси, не съществуват в съзнанието ни, докато не докопаме празното паркомясто или пък не изтръгнем последната чепка банани от ръцете на стъпкан пенсионер. Въобще хората са тотално незаинтересовани от случващото се около тях. Например младежа, застанал на входната врата е по-заинтересован от това, което ще намери в носа си, отколкото да ви направи път… или лелката, която е задръстила със своята количка всички възможни пътища измежду щандовете на супермаркета, за да попълни своите знания за цените на продуктите от потребителската кошница, или пък девойката, която току що успя да заеме последните 3 места за паркиране със своя Smart… Примерите от ежедневието ми изскачат като рояк скарабеи от поредното продължение на Мумията. Може на пръв поглед да изглежда дребнаво, но всъщност това са онези малки камъчета, които, признавам в нашия случай не обръщат колата, но определено създават усещането, че Обществото ни прилича по-скоро на раздрънкано старо соц. возило в сравнение с развитите демократични общества. И това може би няма да се промени, докато не започнем да премахваме едно по едно тези дребни, но дразнещи “скърцания”. Знам че е трудно или почти невъзможно да промениш съзнанието на хората, но също така съм чувал, че когато българин стъпи зад граница, много бързо се научава и също така бързо свиква. Значи все пак е възможно!
„За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“
Константин Иречек
Писано е преди 130 години, а все още звучи актуално. И до ден днешен Обществото ни е белязано от шопския принцип “сакам на Вуте да му е зле”. Обичаме да “поставяме хората на мястото им”. Да изпразним първо чуждата паничка, сякаш нашата някой ще я напълни. Не съм твърде възрастен, с кой знае колко опит, но от доста години се удивлявам на невероятните усилия на хората да си правят мръсно. В България национален спорт е играта “прееби другарчето”. Енергия, която впрегната в нещо смислено, може да доведе до нещо по-добро. Дори и собствен, личен прогрес. Все още българинът отказва да разбере, че прогреса на хората около него, неминуемо ще доведе до положително развитие и при него. Дори мога да оставя идеята за просперитета настрана. Това, което може да се постигне с доброта и уважение към личността отсреща е много повече, отколкото може да си представят повечето хора. И с лошо е възможно. Но е трудно. Защото, както и в природата, така и в отношенията между хората всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Всичко това е гарнирано с неподправен селски тарикатлък, който по нашите географски ширини е издигнат на пиедестал и превърнат в добродетел, която всеки уважаващ себе си българин, трябва да притежава. “Пререди опашката” е втората по популярност спортна игра в нашата родина, в която всички наши съграждани успяват да постигнат невиждани висоти на своето нахалство и дебелоочие. Тя е позната в най-различни форми, но като цяло се характеризира с доволната усмивка на играещия и убеждението му, че е прекарал всички. Въпреки, че обикновено приемам нещата с усмивка, все още трудно свиквам с идеята, че това вероятно удовлетворява много хора и ги кара да се чувстват пълноценни. Също така трудно свиквам с опропастяването на чуждия труд, което пък е любимо занимание на не малко наши съграждани. Нямам и разумно обяснение, какво подтиква човек да сътвори литературното “Гошо беше тук” и да го изографиса на видно място в някой от Стоте национални туристически обекта. Може би е нова форма на изкуство, която напира да се роди изпод нечий гвоздей или перманентен маркер, досущ като моите литературни напъни в този блог.
Аз открих и всеки ден преоткривам България. А Вие?
Обичам да гледам филми. Има хора които гледат всяка помия, която се появи къде по торентите, къде из знайните и незнайни български кабеларки. Има хора, които нищо не гледат (изчезващ вид, който смята гледането на кино за загубено време). А аз съм някъде по средата. Ценя качествените филми и когато попадна на някой наистина добър си е малък празник. Без значение, комедия или драма, фантастика или исторически… Признавам си, просълзявам се всеки пък като гледам “Красив ум” (а съм го гледал пет-шестнадесет пъти). Добър ли е – удовлетворението от гледането е налице. Още по-хубаво обаче е, че напоследък родните ни “национални” телевизии, все по-често излъчват истински филми. Но не за това става въпрос. Защото всичко хубаво свършва до тук.
Започва очакваното хитово заглавие, което чакам с нетърпение откак съм видял рекламата преди десет дни и… в стомаха ми се заражда едно такова усещане, което гастроентеролозите наричат езофагеален рефлукс.
Харисън Форд ми говори с гласа на Али Раза, а Кейт Бланшет подозрително ми напомня Ферхунде. Ужас. За капак Шон Конъри е с гласа на Алф. Опитвам се да си представя и как би звучал Брад Пит в Гепи… или пък Вини Джоунс!? Отврат! Тези англичани не се научиха да правят филми! Това ще да е най-тъпият филм, който съм гледал някога. Въобще по-тъп и от най-тъпите. Тоя циганин даже не е циганин. Че кой говори така изобщо?! Иде ми да метна нещо по телевизора. Защо ме лъжете? Тоя там е Робърт Де Ниро бе, и не е такъв лигльо!
В главата ми пак се завъртат разни мисли и въпроси. Напъват да изригнат като Еяфятлайокутл покрай Великден. Защо осакатявате филмите? . Кому е нужно това? На хората с увреден слух? А те какво да гледат? Или те нямат такива нужди? А защо не пуснете един жестомимичен превод? А още едно излъчване с дублаж на турски? Или пък е в помощ на грамотната ни младеж? Може би четат много в училище и е време да ги отменим? Защо давате пари за филми, които после разваляте? Това е все едно да си купиш статуетка на Салвадор Дали за да си затискаш киселото зеле с нея! Не искате да слушаме английски? Или пък турски?! А защо пък да не го слушаме? Антонио Бандерас научи скандинавски само със слушане. Аз искам да уча езици. Не се знае накъде ще завее вятърът. Какво постигате с това? Е, вярно, мога да вечерям, без да гледам. Но пък все един глас ще чувам, така че ми е все едно какво ще дават. Да взема да си пусна радиото ли?! Искрено се надявам да не чуя дублирани Боно или пък Мадона…
Въпроси на които едва ли някой ще ми отговори (питам аз, но телевизора мълчи). За това са и тук в “кошчето” ми.
Жена от опашката пред магазина, интервюирана от БНР.
Подозирах че ще станем свидетели на нещо подобно…. но това надмина очакванията ми. Мислех си че има начин едно нищо и никакво събитие да мине нормално в България. Уви…
Днес, някаква верига супермаркети отваря врати. Нищо особено, нали? Не и в България обаче! Хората ще се избият…
Защо?! Едва ли някой може да отговори.
Казвам си “е, може би не е толкова зле, колкото го описват” и решавам да потърся видеорепортаж.
Ето и какво видях. Шок!
Опитвам се да го сравня с нещо, но не мога… Дори стадо овце биха изглеждали по-добре… а и ще излязат/влязат много по-бързо. Даже не мога да намеря подобен пример в природата…
Страшното е, че в ежедневието ни са ужасно много.
Освен грозната картинка разиграла се някъде там където е сниман репортажа, във видеото има и нещо ужасяващо. Цитирам :
Ний сме ненормални! Управниците ни са ненормални, че създават такива положения! Няма ред.
Опитвам се да го разбера, но не мога! Това е някакво безумие. Отиваш с ясното съзнание да се буташ и после обвиняваш някой друг… управниците, държавата… Какво ни е виновна държавата? Някой на сила ли ги накара тези хора да отидат там? Странно ми е, че хората се изкривиха така. Всеки плюе държавата, а като се обърне прави всичко възможно да няма държава. Кога най-после хората тук ще разберат, че държавата – това сме ние?! Кога хората ще разберат, че за да е чисто, трябва да спрат да си изхвърлят боклука където им падне!? Кога ще разберат, че ще бъдат по-добре, когато и комшията им е по-добре?! Кога някой ще осъзнае, че ако си 15-и на опашката ще минеш 5 пъти по-бързо, отколкото ако си 4-и в навалицата?! Дали изобщо някога ще осъзнаем, че промяната трябва да започне от всички нас?
Да, наистина!
Варна (в лицето на Общинското ръководство) мисли и се грижи за своите граждани. И то за всички. Например стоматолозите… няма как да остане стоматолог във Варна без работа. Отбийте се от бул. Република надолу към ул. Уста Колю Фичето и се сбогувайте с пломбите си. От друга страна пък, участък от стотина метра е достоен и за най-претенциозните офроуд състезатели. Има си всичко, и дупки, и възвишения… има и за катерене и за спускане. Няма да се учудя ако скоро Варна приеме кръг от някое световно първенство… Или може би е било само за подготовка на националния ни отбор, защото онзи ден го поизравниха…
Важно е да се отбележи обаче, че във Варна има всичко за всеки! Имаме си даже и палми! Липсват ни само маймуните… (макар напоследък често да оставам с усещането, че ни правят на такива).
Ако имате камъни в бъбреците е достатъчно да направите една разходка с автомобил (желателно с твърдо окачване, може и с такси, но ще ви излезе по-скъпо) по бул. Сливница. Ако камъните са по-големи – бул. Трети март. Нали ви казах – за всеки по нещо. Още начини да привлечем туристи в морската ни столица. Освен палмите, разбира се! Всъщност, тук малко съм объркан… още не съм сигурен с палмите туристи или маймуни привличаме… И в двата случая – все е добре. С палми и маймуни, ще привлечем други туристи.
Разбира се, освен възможностите за инвестиции и преки приходи от туризъм, съществено е, че Варна мисли за своите жители. Нали все пак важно беше да отбележим, че е хубаво да се живее във Варна. Спомням си един трагичен случай в София. Автомобил уби служител на чистотата, който миеше пътното платно… Ужасна трагедия! Това обаче във Варна няма как да се случи! Просто никой не мие улиците! А и защо да ги мие? Нали си имаме палми?! Все още не го разбирате, но това удивително повишава качеството на живота във Варна!
Ето, например като изляза на терасата (особено през лятото) попадам в един друг свят. Слънцето напича приятно, огрява “езерцето” отдолу, а отблясъците весело играят пред очите ми… щурчета и жабки се надпяват, може би за “Frog idol”… Пейзажът отпред, може би изваян от онези състезатели, които тренираха от “Република” надолу, е като райско кътче в центъра на града. Има всичко необходимо за да чувстваш добре. Дори ако се подам малко напред, мога да видя палмите и картинката да е пълна. Е, не го правя, защото недовършената вечеря на комшията от 9-и етаж може да ми отнесе главата… Но пък аз знам, че те са там. И това ми топли сърцето. Както казах – Варна е най-добрият град за живеене.
Килнатите палми, които седят на палети… уникалните кръгови движения с тротоар по средата (за това някой друг път)… чудесният нов тротоар по крайезерния път, по който няма пешеходци… интересната Варненска Венера, със странният чеп отпред… мигащият 6 месеца в жълто светофар, чакайки да бъде открит от усмихнатия, чаровен чичко кмет на Варна… чистенето(б.а. – това е едно упражнение, в което прахоляка от ляво на пътното платно, се вдига, превръща се в облак и се разнася по цялото платно) в час пик… скромните “дарения” на детските градини, за да запишеш детето си…
(…)
Всичко това, създава една невероятна атмосфера. Толкова е истинско, че няма как да не се чувстваш горд. За мен няма съмнение, че това наистина е най-добрият град за живеене в България !
следва продължение…
Вече трети ден любимите ни медии ни занимават с Несебър. Кой построил нещо законно, кой не… Лудница! Екшън! Гледам с недоумение… и вече започвам да се чувствам гузен. Гузно ми е, че не съм построил нещо незаконно! А така като гледам сутрешните блокове – май трябваше! Мисля че не съм истински българин.
Кошче за душевни отпадъци 