Не знам.
Може би защото решихме, че Стив Джобс е велик човек, макар че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца.
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви. Целият свят е една голяма измама.
Пишем глупави коментари, придавайки им важност, за да прикрием фалшивата интимност в социалните мрежи.
Или сами избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново.
Знаем защо го правим.
Не защото поредицата „Игрите на глада“ ни ощастливява, а защото искаме да ни упояват, защото боли да сме истински и защото сме страхливци.
Archive for the ‘разни’ Category
0
Отдавна се чудя, дали изобщо да го напиша този текст. Всяка година го отлагам. Все си казвам, интелигентни хора са уж, ще им мине. Ама не… Честно казано, даже заглавие не мога да му измисля в момента. Следейки обаче социалните мрежи напоследък, се чувствам някак принуден да го направя. Защото това започва да прилича на поредния абсурд в тая държава. Прайда бил цивилизационен тест… Ъмм… на коя цивилизация всъщност? В кой век живеем? Някаква криворазбрана мода се превръща едва ли не в борба. Кой и за какво се бори? Май никой не знае.
Впечатляващ разказ, който не успях да намеря в Интернет… или поне не и на първите страници с резултати в google, а ми попадна тази статия.
01.05.07 | Оригинален текст, Автор:В. ДОЦЕНКО, Доктор на физико- математическите науки
Превод от руски: Г.Георгиев
Превод от руски: Г.Георгиев
Историците до ден днешен спорят: как така мъдрите и образовани египтяни толкова бързо са загубили способността си да строят забележителните си пирамиди? Всичко станало буквално за няколко поколения (на границата на IV и V династии, около XXVI век пр.н.е.). Това е поразителна историческа катастрофа: векове наред се учили, учили, троха по троха усъвършенствали майсторството си, предавали го от поколение на поколение, трупали знания и опит, после построили своите три Велики пирамиди (на Хеопс, Хефрен и Микерин) и изведнаж забравили всичко, загубили навиците, уменията и майсторството, спрели да разбират и най-елементарни неща. Най-удивителното е, че всичко това станало от само-себе си, без всякакви войни и нашествия на варвари. Всичко построено след това изглеждало като жалко подобие на Великите пирамиди и сега представлява купчина развалини.
Сега вече знам как може да е станало това: подсказва ми го опита от преподаване на физика и математика в Парижкия университет ( носещ името на Пиер и Мария Кюри, известен също като „Paris VI“, или „Jussieu“). Трябва да се каже, че Париж не е на последно място в света по нивото на образованието, а моя университет съвсем не е най-лошия в Париж. Русия, както винаги изостава от Запада, но съдейки как енергично и в каква посока провежда реформите си руското Министерство на образованието, аз тук в Париж наблюдавам нашето недалечно бъдеще. Веднага правя уговорката: аз не претендирам за ролята на пророк и затова ще се старая да избягвам обобщенията. Така и така не ми е по силите да сравнявам средното ниво на Френското образование (за което имам доста смътна представа) със средното ниво на руското образование (за което пък знам още по-малко). И въобще не ми е ясно понятието „средно ниво на образованието”, затова ще разказвам само това което знам от личния си опит – както се казва „око да види, ръка да пипне”. (още…)
Не, това не е новият рекорд за “прелитане” по магистрала уловен на снимка с полицейска камера. Не са и километрите магистрала построени от ГЕРБ. Няма да познаете.
241 в лв е размера на линията на бедността, според Министерството на труда и “социалната политика”. Видно и от новината в сайта им – http://www.mlsp.government.bg/ , публикувана преди месец. Какво ще рече това? Ще рече, че правителството съвсем официално и без грам притеснение направи хиляди майки бедни. “Размерът е определен с оглед на гарантираното задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги.” Да, това са тези майки, които са започнали втората година от майчинството си и получават…. 240 лв!!! И имаха наглостта да го кажат?! Принципно избягвам да давам публично оценки на политики и политически партии. Обикновено съм оптимистично настроен и на коя да е политическа партия дошла на власт, давам солиден кредит на доверие (ей така, вътрешно, за себе си). Но тези просто надминаха себе си. По-некадърен социален министър не помня за доста дълго време…. Като се замисля, даже този май ще е единствения, който ще запомня с некадърността му. Той е антисоциален. Наглостта им стигна още по-големи размери, като се изтъпаниха да кажат, как били приготвили 30 млн за нови детски градини. В помощ на семейството… Ъ?! Къде тук е помощта, не разбрах. Както винаги в България се подхожда идиотски. С какво помагат? Аз поне не съм чувал да приемат деца на една годинка в детски градини. А и да вземаха… Това е най-важната възраст при изграждането на една личност. В градина ли трябва да бъде детето? (Интересно в същото време каква конференция организира Р. България)
Все пак, това не променя факта, че в последните години, правителството целенасочено води политика по обедняване на семействата с малки деца. И това са жени, които са работили и са внасяли осигуровки. Същите тези осигуровки, с които вдигат пенсиите. С една малка разлика – пенсионера взема пенсията за себе си, а майката трябва да се грижи и за дете! Ами ако са две или три? С 240 лв? Ако бащата е без доход? Безработен, изчезнал, починал.. бог знае какво, просто го няма. Тогава какво? В главата ми изникват снимки на деца от Сомалия. И нататък вече е трудно да се коментира.
Господин Борисов, докато построите шибаните детски градини, няма да са останали деца за тях! Те ромчетата по детски градини не ходят. А след 10-15 години, по прекрасните ви магистрали, ще се търкалят само ромски каручки, защото няма да има кой друг да се движи по тях. И всъщност, объркали сте малко посоките. Как да се върнат емигрантите от запад, като вие строите магистрала на изток?!
Ето ме отново, близо година, след последния „душевен боклук“. Реших да посъживя малко блога, преди съвсем да е умрял. Много пъти през последната година посягах към клавиатурата с идеята да напиша нещо, но така и не се получи… Всеки път, когато ме засърбяваха ръцете да пиша, то обикновено беше коментар на някоя злободневна тема, или възмущение от случващото се в ежедневието ни. Реших, че така по-скоро ще приличам на групичката „негативното мислене“ във facebook (не че имам нещо против групичката ти Докторе). И така, отлагайки непрекъснато, за малко да погреба блога. А всъщност имам идеи, имам и желание дори да го разнообразя и подновя. Темите, които ме вълнуват са страшно разнообразни и се надявам да успея да ги събера под един „покрив“. Времето ще покаже колко ще е успешно…
Иначе за тази една година в личен план ми се случиха доста неща. Двете ми прекрасни момиченца растат с всеки изминал ден. Да са ни живи и здрави, днес навършват 1 година и 5 месеца. Толкова е забавно с близнаци вкъщи…
В това същото време успях да остана без работа. За известно време се сблъсках с нещастието да си безработен. Но пък започнах нова работа. Ново начало, което ме удовлетворява и успява да ме накара да се чувствам така, сякаш върша нещо значимо, а не просто да се разхождам до работното си място. За пръв път от доста време насам, работата ми доставя удоволствие…
Остава само да намирам повечко време за писане 🙂
Обичам да гледам филми. Има хора които гледат всяка помия, която се появи къде по торентите, къде из знайните и незнайни български кабеларки. Има хора, които нищо не гледат (изчезващ вид, който смята гледането на кино за загубено време). А аз съм някъде по средата. Ценя качествените филми и когато попадна на някой наистина добър си е малък празник. Без значение, комедия или драма, фантастика или исторически… Признавам си, просълзявам се всеки пък като гледам “Красив ум” (а съм го гледал пет-шестнадесет пъти). Добър ли е – удовлетворението от гледането е налице. Още по-хубаво обаче е, че напоследък родните ни “национални” телевизии, все по-често излъчват истински филми. Но не за това става въпрос. Защото всичко хубаво свършва до тук.
Започва очакваното хитово заглавие, което чакам с нетърпение откак съм видял рекламата преди десет дни и… в стомаха ми се заражда едно такова усещане, което гастроентеролозите наричат езофагеален рефлукс.
Харисън Форд ми говори с гласа на Али Раза, а Кейт Бланшет подозрително ми напомня Ферхунде. Ужас. За капак Шон Конъри е с гласа на Алф. Опитвам се да си представя и как би звучал Брад Пит в Гепи… или пък Вини Джоунс!? Отврат! Тези англичани не се научиха да правят филми! Това ще да е най-тъпият филм, който съм гледал някога. Въобще по-тъп и от най-тъпите. Тоя циганин даже не е циганин. Че кой говори така изобщо?! Иде ми да метна нещо по телевизора. Защо ме лъжете? Тоя там е Робърт Де Ниро бе, и не е такъв лигльо!
В главата ми пак се завъртат разни мисли и въпроси. Напъват да изригнат като Еяфятлайокутл покрай Великден. Защо осакатявате филмите? . Кому е нужно това? На хората с увреден слух? А те какво да гледат? Или те нямат такива нужди? А защо не пуснете един жестомимичен превод? А още едно излъчване с дублаж на турски? Или пък е в помощ на грамотната ни младеж? Може би четат много в училище и е време да ги отменим? Защо давате пари за филми, които после разваляте? Това е все едно да си купиш статуетка на Салвадор Дали за да си затискаш киселото зеле с нея! Не искате да слушаме английски? Или пък турски?! А защо пък да не го слушаме? Антонио Бандерас научи скандинавски само със слушане. Аз искам да уча езици. Не се знае накъде ще завее вятърът. Какво постигате с това? Е, вярно, мога да вечерям, без да гледам. Но пък все един глас ще чувам, така че ми е все едно какво ще дават. Да взема да си пусна радиото ли?! Искрено се надявам да не чуя дублирани Боно или пък Мадона…
Въпроси на които едва ли някой ще ми отговори (питам аз, но телевизора мълчи). За това са и тук в “кошчето” ми.
Жена от опашката пред магазина, интервюирана от БНР.
Подозирах че ще станем свидетели на нещо подобно…. но това надмина очакванията ми. Мислех си че има начин едно нищо и никакво събитие да мине нормално в България. Уви…
Днес, някаква верига супермаркети отваря врати. Нищо особено, нали? Не и в България обаче! Хората ще се избият…
Защо?! Едва ли някой може да отговори.
Казвам си “е, може би не е толкова зле, колкото го описват” и решавам да потърся видеорепортаж.
Ето и какво видях. Шок!
Опитвам се да го сравня с нещо, но не мога… Дори стадо овце биха изглеждали по-добре… а и ще излязат/влязат много по-бързо. Даже не мога да намеря подобен пример в природата…
Страшното е, че в ежедневието ни са ужасно много.
Освен грозната картинка разиграла се някъде там където е сниман репортажа, във видеото има и нещо ужасяващо. Цитирам :
Ний сме ненормални! Управниците ни са ненормални, че създават такива положения! Няма ред.
Опитвам се да го разбера, но не мога! Това е някакво безумие. Отиваш с ясното съзнание да се буташ и после обвиняваш някой друг… управниците, държавата… Какво ни е виновна държавата? Някой на сила ли ги накара тези хора да отидат там? Странно ми е, че хората се изкривиха така. Всеки плюе държавата, а като се обърне прави всичко възможно да няма държава. Кога най-после хората тук ще разберат, че държавата – това сме ние?! Кога хората ще разберат, че за да е чисто, трябва да спрат да си изхвърлят боклука където им падне!? Кога ще разберат, че ще бъдат по-добре, когато и комшията им е по-добре?! Кога някой ще осъзнае, че ако си 15-и на опашката ще минеш 5 пъти по-бързо, отколкото ако си 4-и в навалицата?! Дали изобщо някога ще осъзнаем, че промяната трябва да започне от всички нас?
Странно, но факт. Никога не съм си представял, че някой ден ще седна да пиша в блог. Нито се виждам като особено добър писател. Явно е дошъл моментът, в който трябва да изказвам някъде всичко, което по една или друга причина съм премълчавал или пък съм се опитвал да не му обръщам внимание.
И така се пръкна моето си кошче, за моите си душевни отпадъци.
Enjoy!
Кошче за душевни отпадъци 