Mr. Robot

Не знам.
Може би защото решихме, че Стив Джобс е велик човек, макар че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца.
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви. Целият свят е една голяма измама.
Пишем глупави коментари, придавайки им важност, за да прикрием фалшивата интимност в социалните мрежи.
Или сами избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново.
Знаем защо го правим.
Не защото поредицата „Игрите на глада“ ни ощастливява, а защото искаме да ни упояват, защото боли да сме истински и защото сме страхливци.

Реклама

Има мигове…

Има мигове, когато човешкото съзнание засиява от тържество. Случва се едва ли не всекиму. Усещаш го как расте или приближава досущ като горящия фитил към динамита. То е някаква тръпка в стомаха, блаженство в жилите, в ръцете. Кожата ти възприема въздуха и всяко дълбоко вдишване носи сладост. В началото доставя наслада като от протягане с прозявка; в мозъка ти нещо проблясва и целият свят пред очите ти започва да излъчва светлина. Човек може цял живот да е живял сиво, в полята и горите на душата му да е царял мрак и печал. А събитията, дори значителните, да са преминавали безлични и бледи. И внезапно — тържеството — песента на щуреца гали слуха му, дъхът на земята се надига запял към ноздрите му, а шарената сянка под дървото се превръща в благословия за очите. Тогава човек се устремява навън като порой, който обаче не отнася нищо от него. И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света. Те са майката на всяко творчество, те придават разликите на отделните индивиди.

Стайнбек 

Много хубаво сме свикнали…

Много хубаво сме свикнали
 да не казваме „Обичам те!“,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
 щом от някого си тръгваме.
Вече ние си говорим
 с думички от нас измислени,
вече само си поискваме
 както искаш хляб и сирене.
Много хубаво сме свикнали
 делово да се събличаме
 делово да се предаваме
 делово да се обличаме
 даже и да се обичаме.
Не приказваме, не казваме
 искаме необещаващо,
искаме неангажиращо.
Става просто, става ясно-
лампите угасват бързо
 и във тъмното на стаята
 без преструвки, без „Обичам те“
две минути след „Желая те“
ставаме и се обличаме.

 

Радой Ралин

Животът е твърде кратък

Животът е твърде кратък, за да го споделяте с личности, които сякаш изсмукват живеца от вас. Ако някой ви иска край себе си, ще направи място за вас. Не е нужно да се борите за кътче в сърцето му. Никога, никога не се натрапвайте или доказвайте на някого, който нееднократно е пропуснал да забележи качествата ви. И запомнете – не хората, които са до вас, когато сте на върха, са вашите приятели, а тези, които не ви изоставят дори когато сте на дъното.

 Марк О“Брайън