Смисъла на живота

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, – отговорил странникът без да забавя ход – бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, – промълвил Хинг Ши – чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.

-Надявам се, че истината му се е открила? – полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора…
-Благодаря ти за беседата! – казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
– … избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Реклама

Как да избягате от многобройните затвори на живота?

K&D

мислим ли извън кутията

В продължение на няколко седмици мой събрат монах преподаваше медитация в нов строго охраняван затвор близо до Пърт. Малцината затворници се отнасяли се отнасяли с уважение към монаха. В края на една от срещите те започнали да го разпитват за начина на живот в будиския манастир.
– Всяка сутрин ставаме в 4.00ч. – разказал той.
– Понякога е много студено, защото в стаите няма отопление. Храним се само веднъж на ден, като всичко е смесено в една купа. Следобед и вечер не ядем нищо. Никакъв секс и алкохол, разбира се. Нито телевизия, радио и музика. Никога не гледаме филми, нито спортуваме. Говорим малко, работим здраво и през свободното си време седим с кръстосани крака и наблюдаваме дишането си. Спим на пода.
Затворниците били същисани от спартанската суровост на монашеския живот. В сравнение с него техният затвор бил като петзвезден хотел.
Всъщност един от затворниците толкова се…

View original post 308 more words

Щастието според Бегбеде

„Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.“

„Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала наготово от небето. Любовта е трайна, само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.“

Цветно

Вратата се отваря. Влиза. Сякаш изпълва стаята с очакване. Усещаш без да виждаш. Главата ти се извърта автономно. Там е. Пъстрият калейдоскоп зад нея се обезцвети. Усмивка. Сигурен съм, че в предишен живот за тази усмивка са се водили войни. А може би и в този. Ето, и аз вече водя своята.

Против хартиеното гласуване

Да приемем, че тепърва ще въвеждаме хартиено гласуване и аз съм поредният, който решава да си напише мнението по темата. Защо трябва да сме против въвеждането на хартиено гласуване?Не е сигурно, че резултатите ще отговарят на гласа на хората.

Source: Против хартиеното гласуване

Ние сме просто самите себе си

Мислили сме си че сме нещо особено, като сме отваряли своите възприятия, изостряйки своето състрадание, разливайки онзи котел със споделена болка върху дансинга на езика, а сетне сме се опитвали да изкараме минует от цялото това хаотично страдание. Изобщо няма никакво значение. Ние не сме аватари, не сме нито синове божии, нито човешки. Ние сме просто самите себе си, сами драскаме пресилените си метафори, сами ги четем и умираме сами.

Дан Симънс

Имам нужда от себе си

Да живееш във Велико Търново

Тежи ми вече да отговарям на чужди очаквания. Да се държа така, както се предполага, че е редно. И да премълчавам, когато ме боли от нечии други непремълчани думи. Уморена съм да се съобразявам, да се оглеждам постоянно дали съм застанала така, че на другите да им е удобно, дали вървя с правилното темпо. И от друго съм уморена – от това да се страхувам, че, ако живея както искам, някой друг ще бъде наранен.

Знам че всичко това е било мой избор и че цялата тази умора си е по моя вина. Пуснала съм на свобода егото си, което си мисли, че може да спасява и да оправдава, да контролира и да лекува. Затова спирам да се оправдавам с начина на възпитание или с правилата на обществото. Винаги ще има някой друг, защото така е устроен животът – да има някой друг. Винаги ще има някой, който ще приема…

View original post 340 more words

„Дякон Левски“ – ревю

Марин Трошанов

Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък. Нека отдадем дължимото и на онези злощастници, които все още стоят на седалките си в зала 1 на НДК, безпомощно загледани в една точка. Докато от полуотворените им усти се процежда мазна слюнка, те кротко чакат някой добър самарянин да им подари ваучери за лоботомия.
Честно казано нямам намерение да водя спор за историческата прецизност на филма – не съм пурист, отраснал с устава на БРЦК и тефтерчето на Левски под възглавницата, за да коментирам доколко са достоверни патетичните словоизлияния, пикантно овкусени с кухи философски напъни (когато в една от сцените камерата достига птичи поглед осъзнаваме, че Апостолът на свободата води пламенния си монолог, застанал…

View original post 1 253 more words

Не(т) Инфо, а АдБъг

Чудех се доста време, какво точно заглавие да избера и дали изобщо да пиша по въпроса. Каквото и заглавие да избера обаче, не мога да намеря подходящото и това е. Във всеки случай, наистина предлагам Нетинфо да се прекръстят на Рекламбъг или Адбъг…
Принципно некадърността не е порок. Няма нищо лошо в незнанието или не моженето. Неприятно е обаче, когато посредственото те задоволява и не искаш да излезеш от него. Още по-неприятно е, когато има кой да ти посочи грешката, а ти му се изсмееш или пък въобще не му обърнеш внимание, и продължиш да джапаш в гьолчето си от ограничени знания, уверен че преплуваш океани. Но като добавим към това, че управляваш сайтове със стотици хиляди посещения дневно, тогава вече става страшно. Няма нищо лошо и в това да искаш да печелиш от труда си. Но поне го направи така, че да се вижда труда ти, а не елементарния ти начин за печалба.
И всъщност, за какво бяха тези лирични отклонения. Нетинфо рекламират чрез сайтовете си http://vesti.bg http://sinoptik.bg http://sportni.bg … vbox7 и една камара други. Както казах, нищо лошо до тук. Проблема е, че в един момент рекламата стана очевидно по-важна от съдържанието. ОК, и те са хора и те трябва да живеят (както се казва в един виц). Обаче когато от реклама не виждаш съдържание…

Ха познайте сега каква е новината…

Нещо за Челси ще да е… Слава Богу не са се сетили още да рекламират в и чрез favicon, че поне да можеш да прочетеш заглавието.
Другият ми любим проблем е, че те особено много обичат flash. Няма страничка без flash рекламка. Само че… да се върнем на некадърността. След като няколко пъти съм им писал с обяснение на проблема, резултата винаги е един и същ:

 Нищо нередно на пръв поглед. Освен че тоя диалогов прозорец можеш да го видиш почти на всяка страница от тяхната група. И ще го виждаш винаги, когато в търсената страница има некадърно пльосната реклама. Обикновения потребител се чуди какво става и инсталира до припадък, или пък му дава автоматично да се инсталира… И така с всяка страница. А пък потребителите на Windows 7 и Vista с включен UAC сигурно им се взема акъла всеки път.
А всъщност проблема е елементарен. Както казах вече – некадърно пльосната реклама.

Разбира се, писах им по въпроса. Както виждате, шотове са от февруари. За сега ефекта е нулев. Ако на някой му пукаше за потребителите, сигурно нещата нямаше да седят точно по този начин. Но явно случая не е такъв.
Аз лично вече сериозно се замислям преди да отворя някой от сайтовете им. Vbox7 например преди време ми казаха, че IE10 е много стар браузър и трябва да го обновя до IE9 за да мога да гледам видео клипове. Е от тогава не гледам видеоклипове във vbox7. А можеше и да не бъде така, ако някой си вършеше работата съвестно.

Атеист съм, слава Богу

Стане ли дума за църква или поп в главата ми веднага се завъртат думите на Цезар (Антонио Бандерас) от „Големия бой„. Атеист съм, слава Богу. Не че не вярвам в нищо. Не съм тоталния неверник. Просто Вярата, облечена като Църква, със служители, свещоливници, и пр. ми идва малко…. антипатична!? Може би още от уроците ми по история, когато за пръв път чух за индулгенциите  имам едно такова особено мнение. Имаш пари, нямаш грехове… Страхотно! Почти си представям как св. Петър събира такса вход за Рая, а аз си броя жълтите стотинки отвън и гледам нещастно. И както, преди доста години, тея ми размишления изглеждаха доста забавно, то в днешни дни все повече се притеснявам, че вероятно има нещо такова. Иначе изобщо не мога да си обясня защо митрополитите ни се надпреварват кой да е по-модерен. Кой с кола, кой с часовник… Явно жизнения стандарт за „духовните ни водачи“ е изключително важен. Всъщност, за Църквата ни изглежда има далеч по-важни неща от духовните терзания на нацията. До сега все подминавах различни заглавия по темата, но напоследък материала се трупа главоломно. Да оставим на страна варненския линкълн, който благославяше миряните в движение и луксозните играчки на пловдивския митрополит. Изумително е какво стана след смъртта на Патриарха. Боричкане за власт. Обвинения, циркове.. държавна сигурност, доносници, алтернативни синоди… Лудница! Кротнаха се за малко, аха да изберат нов патриарх и хоп, жалба във ВАС за избора. Максим сигурно вече се върти в гроба, като таванен вентилатор в латиноамериканска екваториална държава. И за да е картинката пълна, днес ми попада заглавие за поповете в петричко, които преживяват с отглеждане на канабис. Е не! Не стига цирка горе, ами и тези отдолу.  Атеист съм, слава Богу! Знам ли, утре могат да почнат синтез на LSD за по-бърза връзка с Господ.
По всичко личи, че Църквата ни тотално е абдикирала от задълженията си. БПЦ е заровила погледа си в касичките, в свещите, в колите, часовниците, имотите… Е, от време на време се появява и някой да анатемоса я Мадона, я хомосексуалистите. Но това май е само колкото да ни напомнят, че ги има. Вместо да ни научат да обичаме, ни показват как да мразим… Как да вярваш?! Ако тези тука са му служителите, какъв ли е Той?

ПП: Някак си не мога да не направя и едно изключение от написаното. И понеже е изключение, няма как да промени общата картинка. За това и не намери място в словоизлеянията ми. Но това не означав, че не заслужава внимание. Възхищавам се от това, което прави Отец Иван от Нови Хан и това, което съм чувал за него. Човек достоен за уважение. Човек, който с действията си показва, какво трябва да представлява църквата в наши дни. Слава Богу, че има и такива хора!