Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Смисъла на живота

Posted: март 9, 2018 in Uncategorized

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, – отговорил странникът без да забавя ход – бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, – промълвил Хинг Ши – чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.

-Надявам се, че истината му се е открила? – полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора…
-Благодаря ти за беседата! – казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
– … избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

K&D

извън кутията мислим ли извън кутията

В продължение на няколко седмици мой събрат монах преподаваше медитация в нов строго охраняван затвор близо до Пърт. Малцината затворници се отнасяли се отнасяли с уважение към монаха. В края на една от срещите те започнали да го разпитват за начина на живот в будиския манастир.
Всяка сутрин ставаме в 4.00ч. – разказал той.
Понякога е много студено, защото в стаите няма отопление. Храним се само веднъж на ден, като всичко е смесено в една купа. Следобед и вечер не ядем нищо. Никакъв секс и алкохол, разбира се. Нито телевизия, радио и музика. Никога не гледаме филми, нито спортуваме. Говорим малко, работим здраво и през свободното си време седим с кръстосани крака и наблюдаваме дишането си. Спим на пода.
Затворниците били същисани от спартанската суровост на монашеския живот. В сравнение с него техният затвор бил като петзвезден хотел.
Всъщност един от затворниците толкова се…

View original post 308 more words

„Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.“

„Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала наготово от небето. Любовта е трайна, само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.“

Цветно

Posted: юли 11, 2017 in Uncategorized

Вратата се отваря. Влиза. Сякаш изпълва стаята с очакване. Усещаш без да виждаш. Главата ти се извърта автономно. Там е. Пъстрият калейдоскоп зад нея се обезцвети. Усмивка. Сигурен съм, че в предишен живот за тази усмивка са се водили войни. А може би и в този. Ето, и аз вече водя своята.

Да приемем, че тепърва ще въвеждаме хартиено гласуване и аз съм поредният, който решава да си напише мнението по темата. Защо трябва да сме против въвеждането на хартиено гласуване?Не е сигурно, че резултатите ще отговарят на гласа на хората.

Source: Против хартиеното гласуване

Ние сме просто самите себе си

Posted: септември 1, 2015 in Uncategorized
Етикети:

Мислили сме си че сме нещо особено, като сме отваряли своите възприятия, изостряйки своето състрадание, разливайки онзи котел със споделена болка върху дансинга на езика, а сетне сме се опитвали да изкараме минует от цялото това хаотично страдание. Изобщо няма никакво значение. Ние не сме аватари, не сме нито синове божии, нито човешки. Ние сме просто самите себе си, сами драскаме пресилените си метафори, сами ги четем и умираме сами.

Дан Симънс

Да живееш във Велико Търново

bb4eb6cafde0fabaa9524610b2c21e97

Тежи ми вече да отговарям на чужди очаквания. Да се държа така, както се предполага, че е редно. И да премълчавам, когато ме боли от нечии други непремълчани думи. Уморена съм да се съобразявам, да се оглеждам постоянно дали съм застанала така, че на другите да им е удобно, дали вървя с правилното темпо. И от друго съм уморена – от това да се страхувам, че, ако живея както искам, някой друг ще бъде наранен.

Знам че всичко това е било мой избор и че цялата тази умора си е по моя вина. Пуснала съм на свобода егото си, което си мисли, че може да спасява и да оправдава, да контролира и да лекува. Затова спирам да се оправдавам с начина на възпитание или с правилата на обществото. Винаги ще има някой друг, защото така е устроен животът – да има някой друг. Винаги ще има някой, който ще приема…

View original post 340 more words