Mr. Robot

Posted: юли 14, 2015 in ТВ, разни, цитати
Етикети:, ,

Не знам.
Може би защото решихме, че Стив Джобс е велик човек, макар че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца.
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви. Целият свят е една голяма измама.
Пишем глупави коментари, придавайки им важност, за да прикрием фалшивата интимност в социалните мрежи.
Или сами избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново.
Знаем защо го правим.
Не защото поредицата „Игрите на глада“ ни ощастливява, а защото искаме да ни упояват, защото боли да сме истински и защото сме страхливци.

Прочетете остатъка от публикацията »

Да живееш във Велико Търново

bb4eb6cafde0fabaa9524610b2c21e97

Тежи ми вече да отговарям на чужди очаквания. Да се държа така, както се предполага, че е редно. И да премълчавам, когато ме боли от нечии други непремълчани думи. Уморена съм да се съобразявам, да се оглеждам постоянно дали съм застанала така, че на другите да им е удобно, дали вървя с правилното темпо. И от друго съм уморена – от това да се страхувам, че, ако живея както искам, някой друг ще бъде наранен.

Знам че всичко това е било мой избор и че цялата тази умора си е по моя вина. Пуснала съм на свобода егото си, което си мисли, че може да спасява и да оправдава, да контролира и да лекува. Затова спирам да се оправдавам с начина на възпитание или с правилата на обществото. Винаги ще има някой друг, защото така е устроен животът – да има някой друг. Винаги ще има някой, който ще приема…

View original post 340 more words

Отдавна се чудя, дали изобщо да го напиша този текст. Всяка година го отлагам. Все си казвам, интелигентни хора са уж, ще им мине. Ама не… Честно казано, даже заглавие не мога да му измисля в момента. Следейки обаче социалните мрежи напоследък, се чувствам някак принуден да го направя. Защото това започва да прилича на поредния абсурд в тая държава. Прайда бил цивилизационен тест… Ъмм… на коя цивилизация всъщност? В кой век живеем? Някаква криворазбрана мода се превръща едва ли не в борба. Кой и за какво се бори? Май никой не знае.

Прочетете остатъка от публикацията »

Кратък наръчник за това как да си клонираме Windows партишъна на новото SSD, което обикновено е по-малко от оригиналния диск. Принципно когато става въпрос за MBR диск, нещата са сравнително прости. Но когато говорим за Windows 8 и по-нови, GPT дискове и UEFI boot, то нещата се усложняват малко. Напълно достатъчни инструменти за целта може да намерите в Hirens boot cd. Сравнително лесно се слага на флашка. Само си намерете restored edition, в който има достатъчно софтуеър за целта.

Накратко, необходимите стъпки.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Дякон Левски“ – ревю

Posted: февруари 18, 2015 in Uncategorized

Марин Трошанов

Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък. Нека отдадем дължимото и на онези злощастници, които все още стоят на седалките си в зала 1 на НДК, безпомощно загледани в една точка. Докато от полуотворените им усти се процежда мазна слюнка, те кротко чакат някой добър самарянин да им подари ваучери за лоботомия.
Честно казано нямам намерение да водя спор за историческата прецизност на филма – не съм пурист, отраснал с устава на БРЦК и тефтерчето на Левски под възглавницата, за да коментирам доколко са достоверни патетичните словоизлияния, пикантно овкусени с кухи философски напъни (когато в една от сцените камерата достига птичи поглед осъзнаваме, че Апостолът на свободата води пламенния си монолог, застанал…

View original post 1 253 more words

Има мигове…

Posted: ноември 23, 2014 in цитати

Има мигове, когато човешкото съзнание засиява от тържество. Случва се едва ли не всекиму. Усещаш го как расте или приближава досущ като горящия фитил към динамита. То е някаква тръпка в стомаха, блаженство в жилите, в ръцете. Кожата ти възприема въздуха и всяко дълбоко вдишване носи сладост. В началото доставя наслада като от протягане с прозявка; в мозъка ти нещо проблясва и целият свят пред очите ти започва да излъчва светлина. Човек може цял живот да е живял сиво, в полята и горите на душата му да е царял мрак и печал. А събитията, дори значителните, да са преминавали безлични и бледи. И внезапно — тържеството — песента на щуреца гали слуха му, дъхът на земята се надига запял към ноздрите му, а шарената сянка под дървото се превръща в благословия за очите. Тогава човек се устремява навън като порой, който обаче не отнася нищо от него. И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света. Те са майката на всяко творчество, те придават разликите на отделните индивиди.

Стайнбек 

Много хубаво сме свикнали
 да не казваме „Обичам те!“,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
 щом от някого си тръгваме.
Вече ние си говорим
 с думички от нас измислени,
вече само си поискваме
 както искаш хляб и сирене.
Много хубаво сме свикнали
 делово да се събличаме
 делово да се предаваме
 делово да се обличаме
 даже и да се обичаме.
Не приказваме, не казваме
 искаме необещаващо,
искаме неангажиращо.
Става просто, става ясно-
лампите угасват бързо
 и във тъмното на стаята
 без преструвки, без „Обичам те“
две минути след „Желая те“
ставаме и се обличаме.

 

Радой Ралин