Мислили сме си че сме нещо особено, като сме отваряли своите възприятия, изостряйки своето състрадание, разливайки онзи котел със споделена болка върху дансинга на езика, а сетне сме се опитвали да изкараме минует от цялото това хаотично страдание. Изобщо няма никакво значение. Ние не сме аватари, не сме нито синове божии, нито човешки. Ние сме просто самите себе си, сами драскаме пресилените си метафори, сами ги четем и умираме сами.
Дан Симънс
Не знам.
Може би защото решихме, че Стив Джобс е велик човек, макар че е изкарал милиарди, експлоатирайки деца.
Или пък защото имам чувството, че всичките ни герои са фалшиви. Целият свят е една голяма измама.
Пишем глупави коментари, придавайки им важност, за да прикрием фалшивата интимност в социалните мрежи.
Или сами избрахме това?
Не с нагласени избори, а с притежанията и парите си.
Не казвам нищо ново.
Знаем защо го правим.
Не защото поредицата „Игрите на глада“ ни ощастливява, а защото искаме да ни упояват, защото боли да сме истински и защото сме страхливци.
Кошче за душевни отпадъци 